Идилия...
(поезия за ощипани девици)
Не ми показвай срутената плевня,
че дворът стар какво не е видял,
в омаята на цъфналите вишни
и в шепота на пролетни треви,
не се е скрил един девичи вопъл
или със мъжки друг не се е слял.
Но ти, прости,
не мога да посегна
и после да потъна във печал.
Не ми показвай тихата река,
в тревите тук - девица не остана,
заслушани в пенливата вода,
изкъпала на камъните стона
и влюбени оставаха така
в негата бяла на една топола.
Но ти, прости,
не мога аз без свян
да се изкъпя във водата гола.
Не ми показвай старото дърво,
че стволът му нима не е послужил,
за стълб любовен в мигове на луд
копнеж, изпуснат някъде на воля,
как скрити в нежността
два нежни крака
във плътни страсти, изпаряват мрака.
Но ти, прости,
не мога аз сама,
да галя нежно, твърдата кора.
И не показвай устните горещи,
знам, с тях умело палиш луди свещи,
и в мрака закачливо тананикаш,
вървиш към мен и бавно се събличаш...
Какво да сторя,
питам се без глас,
ще да се скрия в тихия екстаз
на тъмна нощ, обгърнала със устни
красивата луна.
Но ти, прости,
не мога тъй сама
да ти се дам сред тъмната гора...
© Лулу All rights reserved.
)
