8.01.2012 г., 23:15 ч.

Идоли на злото 

  Поезия » Друга
621 0 10

О, нека фонтани
обливат плътта ми
със кърваво злато,

прокажена нека
да чезне душата
в разкош и разврат
- фалшиви титани
в безбъдещен свят!
Човек се наричах
- сизифовско бреме
в изгубено време.
И тихо, на пръсти,
нощта ме напуска -
зората възкръсва.
Немеят просторите
димни. Защо, богове?

За грешна наслада
нима ме презряхте?
Моето име отдавна
потъна в забвение.
Зовяхте ме някога,
помня, Човека -
от разум проклет
да открие пътека
към свойто крушение.

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??