BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
Jan 8, 2012, 11:15 PM

Идоли на злото 

  Poetry » Other
622 0 10

О, нека фонтани
обливат плътта ми
със кърваво злато,

прокажена нека
да чезне душата
в разкош и разврат
- фалшиви титани
в безбъдещен свят!
Човек се наричах
- сизифовско бреме
в изгубено време.
И тихо, на пръсти,
нощта ме напуска -
зората възкръсва.
Немеят просторите
димни. Защо, богове?

За грешна наслада
нима ме презряхте?
Моето име отдавна
потъна в забвение.
Зовяхте ме някога,
помня, Човека -
от разум проклет
да открие пътека
към свойто крушение.

© Александър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??