Както птица наесен отлита
в път далечен,
без глас,
младостта - без дори
да ни пита -
тъй отлита от нас.
Ала птицата пак се завръща,
в път обратен
лети,
родното ù гнездо я прегръща
спомени стари
шепти.
Младостта - тя е дар благодатен,
като пролетен
дъжд.
Но е птица - без полет
обратен,
идва само веднъж!
© Славка Любенова Всички права запазени