Идвам за теб
Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.
Ти си моята приказна фея в мечтите сънувана.
С полубудни очи в полунощ досами сутринта.
От съдбата ми блудна навеки и странно ревнувана.
И последният мост от живота ми сляп - до смъртта.
Днес невидим те следвам, по-тих от самото безмълвие.
Най-безшумно прокрадвам се в тъмното трепетно аз.
И дълбоко в душата ти с мака любовен покълвам.
Макът, милван с лъчите на ранния утринен час.
Може би инстиктивно сега ще побегнеш.
Вдън земя да се скриеш, навътре, во веки веков.
Всички свои следи да укриеш безследно.
Да разстелеш над тях най-невидим и плътен покров.
Но дори и така аз до теб непременно ще стигна.
Ще се спусна изкусно по своето тънко въже.
На сърцето уплашено твое щастливо ще смигна,
изпреварил стремежа на толкова много мъже.
Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
