4.12.2009 г., 15:19 ч.

Игра 

  Поезия
564 0 8

Изчезваме, преследваме се, плачем
и смеем се. Очите ни горят,
а устните мълчат и само в здрача
писалките по листове скриптят.

Надбягваме се с мислите си луди,
със стих гасим пожарите в кръвта,
подобно заблудени пеперуди,
намерили край лампата смъртта.

Пилеем дните, танцът на съдбата,
тъй както вятър сухите листа,
върти ни и остава непозната
онази огнедишаща искра,

която върху бледите ни устни
усмивката ще върне, а греха,
че живи са сърца, до вчера пусти,
ще оцвети воала на нощта.

Игра, като историята стара -
прилича на абсурден маскарад...
Любов ли не достига или вяра,
че с теб ще създадем различен свят?

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??