Игра
Изчезваме, преследваме се, плачем
и смеем се. Очите ни горят,
а устните мълчат и само в здрача
писалките по листове скриптят.
Надбягваме се с мислите си луди,
със стих гасим пожарите в кръвта,
подобно заблудени пеперуди,
намерили край лампата смъртта.
Пилеем дните, танцът на съдбата,
тъй както вятър сухите листа,
върти ни и остава непозната
онази огнедишаща искра,
която върху бледите ни устни
усмивката ще върне, а греха,
че живи са сърца, до вчера пусти,
ще оцвети воала на нощта.
Игра, като историята стара -
прилича на абсурден маскарад...
Любов ли не достига или вяра,
че с теб ще създадем различен свят?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
