12.08.2013 г., 8:04

Игра

773 0 14


Игра

 

Делници. Празници.
Хора и думи -

на път.
Искат.

Опитват се...
Как ли ще спрат
в нечий свят
ничий миг
да приютят?
Блъскат се. Спъват се
като деца.
Има ли

радостта
своя сълза?
Питам се. Питам те.
Махваш ми с длан.
С нас отминава светът
някъде там.
Грижим се. Мръщим се.
Плашим ли с пръст
яростта, смелостта,
вечния кръст?
Врътваме времето
в своя си танц.
В стъпките стъпваме
като в роман(с).
Пише ли
някъде
в него
дали
любовта старостта
ще победи?
Тръгвам си.
Слънцето
вече изгря.
...
Кой ли ще
победи
в тази игра?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...