Игра
До гуша ми дойде от обещания и лъжи
и отдих няма ни за миг дори.
Раждаш се с плач, но плачът никога не спира,
тичаш, бориш се, време не пестиш,
сърцето бърза, ритъма усилва.
Забравена и потънала в самота,
от мен съдбата се отрича.
Изгубих своята усмивка, спъвам се отново.
Лутам се сърцето ми се свива, бутам се в стената,
но нямам грях да ми тежи в сърцето.
Но не за мен мислете, защото в играта,
винаги последният става пръв.
Животът е игра коварна с начало и край,
бързо преминава, спира тук и там,
но после продължава, прави всичко на пух и прах.
Този, който сякаш с нож в сърцето ми отвори рана,
обвързана бях с него чак до гроб.
Уж бяхме създадени един за друг,
но някак си не се получи.
Впит като пиявица в моята душа, смуче без да спира.
Животът е студена зима, в това така горещо лято.
Нужна ми е сила, за да я превърна в разум,
и да тръгна в нова посока.
Търся светлината в мрака,
търся пътя към едно ново начало.
Трудно ще забравя миналото, пропито с болка и тъга.
Носталгията не спира да ме мъчи.
Но трябва, пак да се изправя и незнайно как,
от последна пак да стана първа.
Да продължа да играя играта наречена“ Живот“ до края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С. П. Всички права запазени
