Игра на асоциации
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXXV. ИГРА НА АСОЦИАЦИИ
Гласът ми премалява тих
като стенание на къща
с ръждясал и разбит катанец[i]…
Ала усещам, че е жив
със струните щом затрепти
и моли те да ме прегръщаш,
додето утрото остане
в графита от строшен молив
една проекция пъстроцветна
на ирисите ти, Любима!...
Душата ми е птиче ято
като подето от тайфун и
захвърлено в архипелаг
далеч от дебрите на юга…
И питам: „ Ти ли си, която
очаквам все да ме целунеш,
а аз да те желая пак
като любима и съпруга?!“
Сърцето ми в безумна нощ е
като танцьора – нестинар
в сакралния си Еньовден[ii]
тупти и тръпне босоного…
В нощта – ефирна и разкошна
ще си отидеш ли, макар
да те помоля примерен
за миг да постоиш...За бога
оставам безутешен клетник
без обичта ти – несравнима!
14.12.2023 г.
Владислав Недялков
[i] мн. катанци, (два) катанеца, м. Разг. Катинар.
[ii] Б.а. Според традицията нестинарите играят най-често вечерта в деня на свети Константин и Елена (вечерта на 21 май), но на някои места това се прави на храмовия празник и събора на селото – Илинден (20 юли), свети Пантелеймон (27 юли), света Марина (17 юли), света Троица (50 дни след Възкресение), Еньовден (24 юни).
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Силна емоция!
-
Ако започна по инстинкт да кажа: безупречен ритъм и рими!
Но повече искам да разгледаме в тематичен аспект това колкото кратко, но многопластово произведение,защото "една тъкан, започва от вътъка!"!
Етиология на любовта има колкото лирично,толкова и повествователно съдържание,дори романтика, която е панорамна гледка към всеки стих.
И как звучи леко и ненатрапчиво,което обяснява истинските чувства към любимата!
Поздравления, Владислав!🙏🫠🫂 -
Благодаря ви от все сърце! Обичайте себе си и ближните си, защото както е казал Апостол Павел: "И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.” (1 Коринтяни 13:13)
-
Стих в твоя неповторим поетичен стил, Влади и пропит с толкова много любов.
Поетът мечтае любимата да остане с него поне за миг повече, отколкото табутата й позволяват това. Точно това нормално човешко желание придава допълнителна прелест на стихотворението.
"Сърцето ми в безумна нощ е
като танцьора – нестинар
в сакралния си Еньовден[ii]
тупти и тръпне босоного…
В нощта – ефирна и разкошна
ще си отидеш ли, макар
да те помоля примерен
за миг да постоиш...За бога
оставам безутешен клетник
без обичта ти – несравнима!"
Кулминационно великолепие. Поздравление, скъпи Приятелю! -
Разкош, Влади!
Прочетох с удоволствие и наслада! -
Силен стих отново.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
