ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXXV. ИГРА НА АСОЦИАЦИИ
Гласът ми премалява тих
като стенание на къща
с ръждясал и разбит катанец[i]…
Ала усещам, че е жив
със струните щом затрепти
и моли те да ме прегръщаш,
додето утрото остане
в графита от строшен молив
една проекция пъстроцветна
на ирисите ти, Любима!...
Душата ми е птиче ято
като подето от тайфун и
захвърлено в архипелаг
далеч от дебрите на юга…
И питам: „ Ти ли си, която
очаквам все да ме целунеш,
а аз да те желая пак
като любима и съпруга?!“
Сърцето ми в безумна нощ е
като танцьора – нестинар
в сакралния си Еньовден[ii]
тупти и тръпне босоного…
В нощта – ефирна и разкошна
ще си отидеш ли, макар
да те помоля примерен
за миг да постоиш...За бога
оставам безутешен клетник
без обичта ти – несравнима!
14.12.2023 г.
Владислав Недялков
[i] мн. катанци, (два) катанеца, м. Разг. Катинар.
[ii] Б.а. Според традицията нестинарите играят най-често вечерта в деня на свети Константин и Елена (вечерта на 21 май), но на някои места това се прави на храмовия празник и събора на селото – Илинден (20 юли), свети Пантелеймон (27 юли), света Марина (17 юли), света Троица (50 дни след Възкресение), Еньовден (24 юни).
© Владислав Недялков All rights reserved.