Непрогледен мрак деня измести
и черна нощ над нас тежи.
Не сън, а бяг без цел лудешки;
над нас безмълвна скръб кръжи.
Непрогледен мрак и ти, и аз
във черна нощ насън чертаем
лудешки бяг без цел за нас -
безмълвни за скръбта да се разкаем.
Непрогледен мрак - без цел, без брод
ний тръпнем в черна нощ.
Безмълвен бяг. Фатален ход
на скръбта към великата мощ.
Непрогледен мрак. За нас светът
чертае черна нощ без бяг,
безмълвни да изкупваме греха,
безсънни, без подслон, без бряг.
Непрогледен мрак, а се молят сърцата
да спрем този бяг към скръбта,
но черната нощ си разперва крилата
и потъваме бавно в греха!
© Нони Феркова Всички права запазени
свещ, звезда, или луна
морета воля с хоризонти по усмивката,
а страх с очи големи щял да му оре на нивката
в мрака, на слепите в царството, той,
а пък и ти може би, ще четете поетите
и нощта ще е тъмна предимно в сонетите
и жалко тиха. мъртвият търси душевен покой
в мрака ще тръпнем, значи, със минимум шум,
а огънят бил е откраднат напразно
изобщо да бягаш от, както и след
си е като да караш летни кънки на лед
в мрака светове от светлина сияят
и от звук всъщност и от какво ли още не
песните се пеят, танци - играят
който не моли да съжалява може да спре
в мрака, за последно, ходи се бавно
свети се ярко, силно се иска
когато срещнеш приятели обичаш ги явно
и се спъваш, заради възможността да се изправиш