Oct 17, 2008, 1:44 AM

Игра на думи

  Poetry » Love
1K 0 1

Непрогледен мрак деня измести

и черна нощ над нас тежи.

Не сън, а бяг без цел лудешки;

над нас безмълвна скръб кръжи.

 

Непрогледен мрак и ти, и аз

във черна нощ насън чертаем

лудешки бяг без цел за нас -

безмълвни за скръбта да се разкаем.

 

Непрогледен мрак - без цел, без брод

ний тръпнем в черна нощ.

Безмълвен бяг. Фатален ход

на скръбта към великата мощ.

 

Непрогледен мрак. За нас светът

чертае черна нощ без бяг,

безмълвни да изкупваме греха,

безсънни, без подслон, без бряг.

 

Непрогледен мрак, а се молят сърцата

да спрем този бяг към скръбта,

но черната нощ си разперва крилата

и потъваме бавно в греха!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нони Феркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • в мрака някой ще запали светлина
    свещ, звезда, или луна
    морета воля с хоризонти по усмивката,
    а страх с очи големи щял да му оре на нивката

    в мрака, на слепите в царството, той,
    а пък и ти може би, ще четете поетите
    и нощта ще е тъмна предимно в сонетите
    и жалко тиха. мъртвият търси душевен покой

    в мрака ще тръпнем, значи, със минимум шум,
    а огънят бил е откраднат напразно
    изобщо да бягаш от, както и след
    си е като да караш летни кънки на лед

    в мрака светове от светлина сияят
    и от звук всъщност и от какво ли още не
    песните се пеят, танци - играят
    който не моли да съжалява може да спре

    в мрака, за последно, ходи се бавно
    свети се ярко, силно се иска
    когато срещнеш приятели обичаш ги явно
    и се спъваш, заради възможността да се изправиш

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...