5.10.2004 г., 15:18

Игра на любов

1.6K 0 0
Питам се,защо те срещнах,
за да страдам може би.
Ти ли си мъжът
определен от моята съдба
или си само кратка илюзия,мечта.
Кажи,ти знаеш ли какво е обич,
какво е да страдаш,когато си сам?
Навярно не,защото моята любов
за теб е само игра.
Игра лъжлива.
Ти търсеше само плътта,
а аз със радост се влюбих
и започвам да обичам може би.
О,не,не искам това да е игра,
не искам-чуваш ли.
Кажи ми нещо,погледни ме
с твоя поглед,за да разбера
дали ще съм щастлива
или ще страдам до смъртта сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...