5.10.2004 г., 15:18

Игра на любов

1.6K 0 0
Питам се,защо те срещнах,
за да страдам може би.
Ти ли си мъжът
определен от моята съдба
или си само кратка илюзия,мечта.
Кажи,ти знаеш ли какво е обич,
какво е да страдаш,когато си сам?
Навярно не,защото моята любов
за теб е само игра.
Игра лъжлива.
Ти търсеше само плътта,
а аз със радост се влюбих
и започвам да обичам може би.
О,не,не искам това да е игра,
не искам-чуваш ли.
Кажи ми нещо,погледни ме
с твоя поглед,за да разбера
дали ще съм щастлива
или ще страдам до смъртта сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...