Игра на любов
Сърцето ми от друг бе ранено,
бе се сринал и целият ми свят.
Вървях по улиците аз сломено
и изведнъж какво да видя... пред мен стоеше непознат.
Погледна ме и протегна ми ръка.
Видях в очите му спокойствие
и нещо трепна в мен... просто ей така.
В очите му намерих аз приятел.
В очите му и срещнах любовта.
Любов незнайна и за най-големия мечтател.
Любов, която не подлежи на правила.
Времето летеше, както винаги, незнайно,
часовникът отмерваше страстта.
Заслепена от щастието, намерено случайно,
се бе промъкнал той, убиецът на любовта.
Не виждах веч в очите му спокойствие, бе го заместила тъга.
Не усещах в него обич, бе той изстинал като скала.
Отиде си любовта като пролетен ден.
Сега той стоеше пред мен с поглед студен.
А аз със скърбящо сърце,
протягах към него ръце.
И с разплакани очи, повтаряща уморено:
''Остани"
погледнах в тез сини очи и както се бе сринал целият ми свят,
видях в тях... непознат.
Изведнъж любовта се превърна в измама.
За него мойте чувства бяха просто игра.
И изведнъж аз, детето наивно,
заклех се в мойта душа,
че ''обичам те'' не ще изрека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Илкова Всички права запазени
