21.03.2024 г., 6:19  

Игри на оцеляване

598 2 8

Кого да лъжем, тръгна любовта

от нас да се спаси в небитието.

Сбогува се през облаче тъга,

посърна като гранче неприето.

 

Понечих да я хвана на дланта,

доскоро се заричаше да чака.

Предпролетно дошла бе есента,

сезоните в рулетка се въртяха.

 

Ще възхвалявам петия сезон,

без нея ако някакси устискам.

Прелях й вино, сдавих плач и стон,

съдбата си гадая на уиски.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...