svetlitschka (СК)
546 4789
21.03.2024 г., 6:19 ч.  

Игри на оцеляване 

  Поезия » Любовна
224 2 8

Кого да лъжем, тръгна любовта

от нас да се спаси в небитието.

Сбогува се през облаче тъга,

посърна като гранче неприето.

 

Понечих да я хвана на дланта,

доскоро се заричаше да чака.

Предпролетно дошла бе есента,

сезоните в рулетка се въртяха.

 

Ще възхвалявам петия сезон,

без нея ако някакси устискам.

Прелях й вино, сдавих плач и стон,

съдбата си гадая на уиски.

© СК Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Самотното уиски никак не е изискано, Красе. Дано му намеря събеседник.
  • и на боб става, но на уиски е по-изискано
  • Благодаря за напомнянето, Иржи. Сега като съм без глас, може и греяно винце, за цяр.
  • Правилно, Светле, уискито помага! Въпреки израза "Ин вино веритас /във виното е истината/! Много ми хареса стиха ти!
  • Благодаря ви, честит празник на поезията. ⚘
  • Много ми хареса, Светулче!💗💗💗
  • Хубаво написано!
  • Хареса ми. Препоръчвам.
Предложения
: ??:??