10.06.2023 г., 16:17

Игра с огън

512 1 0

Имаш червено лице,

а аз - червени очи.

Болката завинаги ще спре,

напълно ягодови сме почти.

 

Аз не вярвам в любовта,

но алената роза ми шепти. 

Дава ми съвети тя,

казва ми: 

,,отвътре съм червена, както си и ти’’.

 

Няма време за сълзи, 

на доживотен път се обричаме. 

Искам две думи да ми кажеш ти,

червеното ,,обичам те’’.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...