Jun 10, 2023, 4:17 PM

Игра с огън

  Poetry » Love
516 1 0

Имаш червено лице,

а аз - червени очи.

Болката завинаги ще спре,

напълно ягодови сме почти.

 

Аз не вярвам в любовта,

но алената роза ми шепти. 

Дава ми съвети тя,

казва ми: 

,,отвътре съм червена, както си и ти’’.

 

Няма време за сълзи, 

на доживотен път се обричаме. 

Искам две думи да ми кажеш ти,

червеното ,,обичам те’’.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...