15.11.2008 г., 19:38

Играта

1K 0 1
 

ИГРАТА

 

А колко много искам да сме двама,

да бъда твоя малка дама...

 

А колко много искам вечер

мене да сънуваш

и за мойта обич да тъгуваш...

 

Да ме целуваш,

да ме галиш,

с устни тялото ми да запалиш...

 

Но усещам твойто притеснение,

сякаш чакаш с нетърпение

нещо друго да се случи

и дали ще се получи.

 

От тебе лесно мога да си тръгна,

но знам ще искам да се върна...

От съня си няма как да те изгоня

и от мислите ми ти не искаш да си тръгнеш.

 

И каквото и да правя

не знам как нещата мога да оправя..

Знай, че в тази даже мъничка игричка,

играчите са двама,

когато единият си тръгне играта се проваля.

 

Ако искаш това да продължи,

недей мълчи...

Говори ми, говори, както никога преди...

бъди до мен, картите на масата сложи

и играта до края ще продължи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...