ИГРАТА

А колко много искам да сме двама,

да бъда твоя малка дама...

А колко много искам вечер

мене да сънуваш

и за мойта обич да тъгуваш...

Да ме целуваш,

да ме галиш,

с устни тялото ми да запалиш...

Но усещам твойто притеснение,

сякаш чакаш с нетърпение

нещо друго да се случи

и дали ще се получи.

От тебе лесно мога да си тръгна,

но знам ще искам да се върна...

От съня си няма как да те изгоня

и от мислите ми ти не искаш да си тръгнеш.

И каквото и да правя

не знам как нещата мога да оправя..

Знай, че в тази даже мъничка игричка,

играчите са двама,

когато единият си тръгне играта се проваля.

Ако искаш това да продължи,

недей мълчи...

Говори ми, говори, както никога преди...

бъди до мен, картите на масата сложи

и играта до края ще продължи...