yogimax (Василена Т)
149 1055
7.05.2009 г., 13:20 ч.

Играта, наречена живот 

  Поезия » Философска
651 0 3

След дългите битки за правдата

по пътя житейски трънлив,

ще забравя гнева и обидата

и искам да съм щастлива.

 

 

Ще срутя всякаква стена

по пътя ми към помирение,

за да открия нова светлина

в човешките отношения.

 

 

Ако не мога да сторя това,

значи не съм направила нищо:

всички изречени и написани слова

стават ненужни, излишни.

 

 

Остана ми троха надежда,

капка вяра, че сами творим съдбата,

а не някой я нарежда

и определя правилата на играта,

наречена човешки живот.

 

© Василена Т Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??