Играта, наречена живот
След дългите битки за правдата
по пътя житейски трънлив,
ще забравя гнева и обидата
и искам да съм щастлива.
Ще срутя всякаква стена
по пътя ми към помирение,
за да открия нова светлина
в човешките отношения.
Ако не мога да сторя това,
значи не съм направила нищо:
всички изречени и написани слова
стават ненужни, излишни.
Остана ми троха надежда,
капка вяра, че сами творим съдбата,
а не някой я нарежда
и определя правилата на играта,
наречена човешки живот.
© Василена Т All rights reserved.
