Играта не спира
Когато осмисля живота съвместен,
преминал сред грижи, тъги и терзания,
наместо задружен и с полъх божествен –
раздори, без прошка и без покаяния.
След болест – раздяла. Развръзка кармична.
Бях бродник самотен в среднощния град.
Пресичах площада с мечта утопична...
и себе си виждах, какъвто бях млад.
И мислех, че може би пак ще те срещна ...
В живота си следвам завета Христов.
Доскоро тъгувах с душа безутешна ...
Днес чакам вселенски привет с благослов.
Вибрации нови душата събрала,
по светли пътеки следа е чертала.
15 декември 2024, 21:50 часа
27 април 2025, 18:25 часа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
