Apr 29, 2025, 6:11 PM

Играта не спира

449 10 15

Когато осмисля живота съвместен,

преминал сред грижи, тъги и терзания,

наместо задружен и с полъх божествен –

раздори, без прошка и без покаяния.

 

След болест – раздяла. Развръзка кармична. 

Бях бродник самотен в среднощния град.

Пресичах площада с мечта утопична...

и себе си виждах, какъвто бях млад.

 

И мислех, че може би пак ще те срещна ...

В живота си следвам завета Христов.

Доскоро тъгувах с душа безутешна ...

Днес чакам вселенски привет с благослов.

 

Вибрации нови душата събрала,

по светли пътеки следа е чертала.

 

15 декември 2024, 21:50 часа

27 април 2025, 18:25 часа

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гергана, благодаря за прочита и добавка в "любими" на стиха. Радвам се, че ти харесва! От сърце ти желая здраве и хубав ведър ден!
  • Теодора, радвам се да те видя на моята страница! Благодаря за подкрепата и добавката в "любими". Хубав ден ти желая!
    Благодаря, Наташа, за прочита и добавката в "любими". Радвам се, че четеш творбите ми! Хубав ден!
  • Благодаря за коментара и добавката в "любими", Ангеле! Желая ти здраве и много творчески успехи, Приятелю! Хубав ден!
  • Истинско ,вярно и ,стига с лъжите!Поздравявам те за стиха Ванка!!!
  • Благодаря за коментара, Бо! Радвам се, че прочете и двата сонета! и отреди място в "любими" на "Играта приключи"! Повечето от нещата, които съм писал са лични преживявания в семейството! Хубава вечер!

Играта приключи 🇧🇬

Угаснала обич от сън непробуден,
ще търсиш след мене сред звезден всемир,
от гордост и ревност ти беше заблýден,
и влюбен до лудост... бях твоят кумир.
Все още ли вярваш, че пак ще се върна... ...
937 14 21

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...