Игривият вятър
Запуши коминът цигара без филтър,
(игривият вятър си дръпна - аванта),
с немирната есен, току се разминал,
на зимата млада завърта главата...
С костюма модерен – на облаци сиви,
закичва небето ù с цветни гирлянди,
звездите със фокуси в себе си скрива
и после ги пръска на лед диамантен.
На танци я кани - и роклята бяла
надипля красиво с фантазния дъх -
съблича я с порив на влюбена хала
и страстно пригалва ù голия мъх...
И щом се притворят очите ù скрежни
от виещи чувства, ветреещи плам,
снежинки политат - сълзи неизбежни
от щастие, пухнало в земната длан...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
