Oct 18, 2011, 12:39 PM

Игривият вятър

1K 0 28

Запуши коминът цигара без филтър,

(игривият вятър  си дръпна - аванта),

с немирната есен,  току се разминал,

на зимата млада завърта главата...

 

С костюма модерен – на облаци сиви,

закичва небето ù  с цветни  гирлянди,

звездите със  фокуси в себе си скрива

и после ги пръска на лед  диамантен.

 

На танци я кани - и роклята бяла

надипля красиво с фантазния дъх -

съблича я с порив на влюбена хала

и страстно пригалва  ù голия  мъх...

 

И щом се притворят  очите ù скрежни

от виещи  чувства, ветреещи плам,

снежинки политат - сълзи неизбежни

от щастие, пухнало  в земната длан...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...