Oct 18, 2011, 12:39 PM

Игривият вятър 

  Poetry » Landscape
817 0 28

Запуши коминът цигара без филтър,

(игривият вятър  си дръпна - аванта),

с немирната есен,  току се разминал,

на зимата млада завърта главата...

 

С костюма модерен – на облаци сиви,

закичва небето ù  с цветни  гирлянди,

звездите със  фокуси в себе си скрива

и после ги пръска на лед  диамантен.

 

На танци я кани - и роклята бяла

надипля красиво с фантазния дъх -

съблича я с порив на влюбена хала

и страстно пригалва  ù голия  мъх...

 

И щом се притворят  очите ù скрежни

от виещи  чувства, ветреещи плам,

снежинки политат - сълзи неизбежни

от щастие, пухнало  в земната длан...

 

 

 

 

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??