Mitvans (Иванъ Митовъ)
230 4246
20.03.2019 г., 0:22 ч.

III. Писмото 

  Поезия » Оди и поеми
385 3 6

Ето, че писмото вече е към края,

но адреса твой все още го не зная...

Имаш ли си там имение и къща,

дето уморена вечер се завръщаш.

 

Пращам ти го, мила, с вятъра Крилатко,

срещам го по пътя всеки ден за кратко...

Той ми е приятел... и ще те намери,

лесно преминава през вселенски двери.

 

Дето да ме срещне – все ме поздравява.

Всички новини за теб ми препредава.

Седна ли на пейка – там покрай реката,

нежно ме прегръща, гали по косата.

 

Сутрин ставам – пея – стари градски песни,

често ми пригласят птиците небесни...

Вечерите лунни, блеснат ли звездите,

ходя на разходка в парка при липите!

 

Близки ми са днес врабчета и пчелички...

кучета и котки, мравки и тревички...

В сайтове общувам с дивни поетеси...

И с добри поети... Питат ме: "Къде си?".

 

18 март 2002

Ред. 20,07 ч., 19 март 2019

(цикъл – "Неизпратени писма" )

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах стиха ти заради неговата емоционалност и откровеност.
    Поздравление!
  • Благодаря ви Данаиле и Ангеле. Вашите посещения ми дават възможност по-леко да понасям, това което липсва в живота.От сърце ви желая здраве и успехи!
  • Поздравления сърдечни за стиха и похвалите чудесни!!!😀😀👍
  • Поздравления, Иван! Душата си изливаш, искрено!
  • Благодаря ти, Pepi, за коментара! Радвам се че те е докоснало! Имаш чувствителна душа, която може да улавя трепетите на вибрациите на творбите. на авторите! Поздрав и от мен!
  • Много емоционално...тъга и любов едновременно! Поздрави, Иван!
Предложения
: ??:??