III. Писмото
Ето, че писмото вече е към края,
но адреса твой все още го не зная...
Имаш ли си там имение и къща,
дето уморена вечер се завръщаш.
Пращам ти го, мила, с вятъра Крилатко,
срещам го по пътя всеки ден за кратко...
Той ми е приятел... и ще те намери,
лесно преминава през вселенски двери.
Дето да ме срещне – все ме поздравява.
Всички новини за теб ми препредава.
Седна ли на пейка – там покрай реката,
нежно ме прегръща, гали по косата.
Сутрин ставам – пея – стари градски песни,
често ми пригласят птиците небесни...
Вечерите лунни, блеснат ли звездите,
ходя на разходка в парка при липите!
Близки ми са днес врабчета и пчелички...
кучета и котки, мравки и тревички...
В сайтове общувам с дивни поетеси...
И с добри поети... Питат ме: "Къде си?".
18 март 2002
Ред. 20,07 ч., 19 март 2019
(цикъл – "Неизпратени писма" )
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
