Или горя, за да светя
Луда и щура, безсънна,
своя (до някъде твоя),
да ме разбират се пънат,
смърт е за мене покоят.
Пиша и има ме значи,
някаква, никаква, триста,
все неотложни задачи –
аз съм емоция – чиста.
Искаш, не искаш, едва съм,
трудния ден преживяла.
Твоя съм. Ето, това съм,
краят на всички начала.
Вярвай ми, много ме искат,
аз – опашата комета.
Колко пресметнат е рискът?
Или горя, за да светя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени