Притихнала под мрачни дънери
С корони до луната стигащи
В Нощта пред празника е тихичко
Илинден бавно в нас пристигаше
На сутринта ще бързат всички
Курбан
За семейството да оварят
Ще се тюхкат
В бързината отмалели
Избуясала тревата да косят
Тази мъжка работа нехае
За жените де се бъхтят
Със тави по две по три
За да срещнат те Илия
Като дойде да прости
Житни класове полето стелят
Тревният килим пръстта облича
А пред кръста метната постеля
Дъждец по кръста лекичко се стича
Във дома ни и в сърцето настанил се
От години обичая повелява
Да обичаме и тачиме Илинден
Празника душата ни калява
© Любов Никифорова Всички права запазени