Илюзии
Събуждам се от аромата на кафе!
Дори направила е палачинки...
Момичето, с лунички на лице,
които аз обичам да наричам месечинки...
Посреща ме с разрошени коси и топлина...
Облечена е с моя тениска... Нормално?
Пристъпва грациозно, нищо, че е боса – истинска жена...
Това ме кара да се чувствам идеално!
Парчето плат загатва стигайки началото на апетитно дупе...
Очи разтърквам, а веждите ми правят чудна чупка...
Това от магазин не може да се купи,
адреналин... Сърцето бясно ми затупка!
От где се появи такава, сутрешна богиньо?!
'Що дириш в мойта кухня, в моето легло...?!
Аз не съм от буржоазия богата,
не пия чай, човек от просто потекло...
Кръвта ми не е синя да те притежавам...
А, колко пъстро се усмихваш... Много ти мерси!
Обичам сутрин с нея да се излежавам,
а, докато стана сладко за катмите потърси...
Обичам сутрините щом са споделени.
До теб да бъда, ти пък сгушена във мен...
И да похапваме на топло под завивката засмени,
това ме кара да се влюбвам ден след ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съби Седник Всички права запазени
