Илюзии
Събуждам се от аромата на кафе!
Дори направила е палачинки...
Момичето, с лунички на лице,
които аз обичам да наричам месечинки...
Посреща ме с разрошени коси и топлина...
Облечена е с моя тениска... Нормално?
Пристъпва грациозно, нищо, че е боса – истинска жена...
Това ме кара да се чувствам идеално!
Парчето плат загатва стигайки началото на апетитно дупе...
Очи разтърквам, а веждите ми правят чудна чупка...
Това от магазин не може да се купи,
адреналин... Сърцето бясно ми затупка!
От где се появи такава, сутрешна богиньо?!
'Що дириш в мойта кухня, в моето легло...?!
Аз не съм от буржоазия богата,
не пия чай, човек от просто потекло...
Кръвта ми не е синя да те притежавам...
А, колко пъстро се усмихваш... Много ти мерси!
Обичам сутрин с нея да се излежавам,
а, докато стана сладко за катмите потърси...
Обичам сутрините щом са споделени.
До теб да бъда, ти пък сгушена във мен...
И да похапваме на топло под завивката засмени,
това ме кара да се влюбвам ден след ден...
© Съби Седник All rights reserved.
