Илюзия
Към теб пътува. С белия си кон.
(Какво ли все по пътя го задържа!?)
В очакване, на стария балкон,
опитваш дим на възел да завържеш.
Ще дойде, знаеш. Бляскав, смел и млад
(че друго, неприлично е за рицар),
но някой ден, напролет, не по хлад,
(в сезона за измислени девици).
Какво, че смешно, глупаво хлапе,
нарече те на стълбището "бабо"!?
За другите - животът си тече,
но теб те консервира. Ти си млада.
Търпението - меч или пък щит,
съдбата награждава. Няма начин,
чаровникът сънуван да е мит.
Ти вярваш, а това все нещо значи.
Но пак замръкваш, ледено сама
и слушаш как се стапят преспи лански.
Не, няма рицар. Само старостта -
на кон пристига. Може би, троянски.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
Почакай да мине карантината. 
