30.08.2023 г., 10:43

Илюзия

703 0 2

Не си го представях така,

Убива ме тази тъга.

 

Хванати бяхме за ръце,

а сега не изгрява в душата ми слънце.

 

Любовта ни голяма,

превърна се в измама.

 

Казах си "Любов,ето те",

дарих те с дете.

 

А в замяна,

аз не съм вече засмяна.

 

Живей си ти живота,

аз ще намеря своята пътека.

 

Обичах те,помни,

сърцето ми ти разби.

 

Детето ни с живота си ще пазя,

дори и по корем да лазя.

 

Най-хубавото нещо е то в моя живот,

а ти не го заслужаваш,идиот.

 

Не ми трябваш, бягай надалеч,

Нищо,че в душата ми е като сеч.

 

Ще оцелея,не го мисли,

а ти безцелно ще се луташ-помни.

 

Единствено ти благодаря,

че ми показа какво не искам в любовта.

 

Измама беше ти,

Сърцето ми отдавна за теб не тупти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mishel Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Първо си помислих, че е пародия на някои "произведения"...
  • Хаха, май ще прозвучи ужасно ама много ме позабавлява част от това стихотворение Особено тая част:
    "....а ти не го заслужаваш,идиот.
    Не ми трябваш, бягай надалеч...."

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...