severianin (Валентин Чернев)
417 677
30.03.2013 г., 16:41 ч.

Илюзия 

  Поезия
622 0 4

 

ИЛЮЗИЯ

 

            “...безмълвни като нарисуван кораб

             сред нарисуван океан...”

                                    Самюъл Т. КОЛРИДЖ, “Поема за стария моряк”

 

Животът ми е странно приключение –

забравил съм началото му вече,

но помня – бурен океан край мене

и синкав бряг, като мираж далечен...

 

И палуба на кораб с мачти стари,

които вятърът на лък извива,

и щормове, които се повтарят,

вълни огромни, странно мълчаливи

сред пагубния рев на урагана,

разкъсани въжета и платнища

и водопади от горчива пяна,

и ветрове, които те разнищват...

 

И тъй не ден, не месец, не година –

шейсет години в яростно сражение,

на стара палуба над бездна зинала

сред тътена на водната вселена...

И как ли корабът ми оцелява?

Как още опнато плющи платното?

Секунда ураганът не престава

и аз съм все на бурята в окото?

 

Или това не са вълни огромни

и всеки следващ миг не е фатален?

Сънувам... или може би си спомням,

и този свят край мен е нереален?

Матрос ли съм на палубата в мрака,

сред пяната на кипналия гребен?

И ти дали наистина ме чакаш,

ще спра ли всъщност някога при тебе?

 

Усещам, ти за мен не се страхуваш.

Защо?

Дали не е в това въпросът,

че цяла вечност кораб нарисуван

по нарисуван океан ме носи;

че духа грозен ураган застинал,

че – нарисувано – кърви небето,

че този свят край мене е картина...

 

... а аз съм просто снимка на бюфета.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??