Илюзия
Последната луна
на небосклона,
червена
като кървава звезда,
оцъклена
в очите ми виновно,
след прилива
притегля вечността.
И спомените
с приливите тичат,
и вятърът вилнее на шега,
звездите
като истини надничат
по-луди от живота,
от смъртта.
Последната луна
изпива мрака
и лунните лъчи разстилат смях,
и път,
по който никой не те чака,
посоки,
със желание за грях...
и всяка мисъл
чувствата завива,
дълбоко
като лунна пелена,
и всеки миг без тебе
си отива
в поредната изплакана сълза,
в последната целувка на перона,
в последния копнеж
и в лудостта,
в последната луна
на небосклона,
оронила ранена тишина...
Последната луна
се стича в мрака,
до капка кръв пилее моя свят,
преди да ме загърби
за обратно,
преди да се разчупи като хляб…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
