Илюзия
Последната луна
на небосклона,
червена
като кървава звезда,
оцъклена
в очите ми виновно,
след прилива
притегля вечността.
И спомените
с приливите тичат,
и вятърът вилнее на шега,
звездите
като истини надничат
по-луди от живота,
от смъртта.
Последната луна
изпива мрака
и лунните лъчи разстилат смях,
и път,
по който никой не те чака,
посоки,
със желание за грях...
и всяка мисъл
чувствата завива,
дълбоко
като лунна пелена,
и всеки миг без тебе
си отива
в поредната изплакана сълза,
в последната целувка на перона,
в последния копнеж
и в лудостта,
в последната луна
на небосклона,
оронила ранена тишина...
Последната луна
се стича в мрака,
до капка кръв пилее моя свят,
преди да ме загърби
за обратно,
преди да се разчупи като хляб…
© Нели Господинова All rights reserved.
