Каква любов? Не ще и дума.
Дилеми. Липси. Страхове.
Единствено накрая струва -
болящи спомени за теб.
Защо ми е да бъда болен
от блян по тебе денонощен?
В окови съм, а уж свободен.
В илюзиите вярващ още...
Тъй, както просякът загубил гордост
да проси малко хляб,
събужда чувството любовно,
а влюбеният просто... глад...
И аз така - защо, незнайно
наивно чакам да се случиш?...
Клишето "нищо, че не е случайно"
е стар урок, но ненаучен...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени