Има ли смисъл?

Крачка напред правя, уверено,

но животът ме дръпва все две назад...

И мисля си аз, че напредвам,

но, уви, сякаш все на едно място си стоя...

Промени правя, многобройни

и сякаш все същата съм Аз.

Радост редува се с мъка

И мъката замествам с радост - 

ах, безкраен кръговрат...

Търся, намирам, изгубвам

и почвам отначало...

Убеждавам се, че има смисъл,

до момента, в който пак го изгубя.

Вдъхновя се, мисля, действам,

провалям се, опитвам отново

и пак провал след провал...

Малък успех, огромно щастие и гордост,

докато не осъзная, че е незначително постигнатото

и още много работа ме чака...

***

Но събирам пак аз сила

да огрея с любовта си

навсякъде, където бъде тя приета,

за колкото и кратко да светна

преди отново да угасна...

И дори в сегашната тъма,

ще бъда аз като мъничка звезда!