Jun 23, 2015, 7:46 AM  

Има ли смисъл?

  Poetry » Other
689 0 1

Крачка напред правя, уверено,

но животът ме дръпва все две назад...

И мисля си аз, че напредвам,

но, уви, сякаш все на едно място си стоя...

Промени правя, многобройни

и сякаш все същата съм Аз.

Радост редува се с мъка

И мъката замествам с радост - 

ах, безкраен кръговрат...

Търся, намирам, изгубвам

и почвам отначало...

Убеждавам се, че има смисъл,

до момента, в който пак го изгубя.

Вдъхновя се, мисля, действам,

провалям се, опитвам отново

и пак провал след провал...

Малък успех, огромно щастие и гордост,

докато не осъзная, че е незначително постигнатото

и още много работа ме чака...

***

Но събирам пак аз сила

да огрея с любовта си

навсякъде, където бъде тя приета,

за колкото и кратко да светна

преди отново да угасна...

И дори в сегашната тъма,

ще бъда аз като мъничка звезда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще бъда мъничка звезда.... Да това е надеждата, която ни прави силни на деня.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...