3.04.2011 г., 22:46 ч.

Има нещо... в този дъжд. 

  Поезия
801 0 12

Има нещо...

в този дъжд.

Не е  спирал.

И тежи на небето

подобно  на кръст,

дълбоко в земята

заровен.

 

Има нещо...

В тези ръце.

Топлината на други.

Но не стига.

Молитвата няма

посока.

Страна.

Нито излишък.

 

 

Има нещо в тази

дъга,

разплискала сиво

в манежи.

Тиха е

с

тези криле,

сплели небе

 с по детски

(с)поделена

надежда.

 

Има нещо

в онази тълпа.

Прешепва площада

в ята

и за Юг

отлитат

разплетени жици.

Три реда

самота,

за това че -

безгнездни

са белите мисли.

 

 

 

 

 

Има нещо в онзи мъж...

Който не идва.

Свива прага в

ухо на игла.

И зашива

ключалките

в спомен

за нея.

 

И той  е обичал.

Различно.

Не само тази дъга

И дъжда преди нея...

С Махала

е премервал

сърцето

като ехо,

което се връща.

За ехо.

 

 

Всъщност

няма ехо

от онова,

което е винаги.

Има стъпки,

които го искат.

Има минало.

 

 

 

Има нещо

в тази жена.

Която поръчва.

Не пие.

Само разбърква

със поглед

леда.

И после - отлива.

Често отлива.

 

 

И аз имах

дете,

което изгубих (от поглед)

завинаги.

 

 

 

Има нещо

в този град.

Не напомня на никой.

Толкова прям.

Наклонен във щрих

с обратна посока.

Прекроен във трофей

за  уморените,

задънени улици,

Бях там...

за да остана.

Като вятър -

развързал

следите си.

Но се случи.

         Безследна съм.

 

 

 

 

Има нещо...

В този абзац.

Показалецът в книгата

стяга.

Редът

със „обичам те”

е  налучкан

само по памет.

По памет само

сърцето ми,

знае, че имало

не значи,

че отново ще има.

Неприказка.

 

Повторно претърсвам

съня  ти.

Не. Не търся...

само намирам -

въпроса

на късия отговор.

Късата сламка.

 

 

Този бряг

е толкова близо...

Когато затворя

очите ти -

чакай ме.

По солта ще познаеш -

липсва ли,

липсват ли...

 

 

 

Има нещо в онези стени.

С които поделям

деня си.

Нямат тухли,

Но имат хриле.

За онази амфибия

с ореола

от хребети.

Тя диша с очи.

Тя диша пръстта.

Сякаш в нея има

само живот,

а има... дълбоко...

 


Има нещо

в

    този дъжд.

Не стига.

     Все не стига.

(дълбоко)

 

© Киара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??