prolet (Пролет)
36 63
5.07.2009 г., 0:30 ч.

Има я 

  Поезия » Друга
636 0 3

Когато си тръгнах, оставих самотно

детето във дългата нощ.

Да търси във мрака,

да търси във тъмното

онази, която зовяха любов.

 

И тръгнах отчаяна някак си,

без грам вяра във него,

а то смело, малко макар,

тръгна към нея с надежда,

откри я, нададе то зов...

 

И ето, откри ми то истина,

макар и малко, само,

останало с вяра в сърцето ми,

оцеля, победи то страха.

 

Страха, че няма утре да има,

че свършило всичко е, край,

дари ме то с вяра и смисъл,

в днес, тук и сега.

© Пролет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Oная, която зовяха любов.
  • "Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум."

    Мъдростта детска се нарича невииност
    и отговрите все идват при тях,
    а ние все търсим причинност
    и така все намираме чуждия "грях".
  • Най-добрият подарък...съхрани го на сигурно място...
Предложения
: ??:??