Има я
920
0
3
Когато си тръгнах, оставих самотно
детето във дългата нощ.
Да търси във мрака,
да търси във тъмното
онази, която зовяха любов.
И тръгнах отчаяна някак си,
без грам вяра във него,
а то смело, малко макар,
тръгна към нея с надежда,
откри я, нададе то зов...
И ето, откри ми то истина,
макар и малко, само,
останало с вяра в сърцето ми,
оцеля, победи то страха.
Страха, че няма утре да има,
че свършило всичко е, край,
дари ме то с вяра и смисъл,
в днес, тук и сега.
© Пролет All rights reserved.
