Има защо
Трудно е да редиш красиви слова,
когато душата ти е сякаш прокълната,
когато си обречен да бъдеш сам,
сам със самотата и единствен на земята.
Трудно е да гледаш през розови очила,
когато има толкова болка в душата,
породена от злобата позната
и неописуемата пустош в сърцата.
Трудно е, но продължавай ти напред,
защото там те чакат почести безчет.
Не винаги светът е розов и красив,
но винаги има защо, защо да си жив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
