Трудно е да редиш красиви слова,

когато душата ти е сякаш прокълната,

когато си обречен да бъдеш сам,

сам със самотата и единствен на земята.

Трудно е да гледаш през розови очила,

когато има толкова болка в душата,

породена от злобата позната

и неописуемата пустош в сърцата.

Трудно е, но продължавай ти напред,

защото там те чакат почести безчет.

Не винаги светът е розов и красив,

но винаги има защо, защо да си жив!