Трудно е да редиш красиви слова,
когато душата ти е сякаш прокълната,
когато си обречен да бъдеш сам,
сам със самотата и единствен на земята.
Трудно е да гледаш през розови очила,
когато има толкова болка в душата,
породена от злобата позната
и неописуемата пустош в сърцата.
Трудно е, но продължавай ти напред,
защото там те чакат почести безчет.
Не винаги светът е розов и красив,
но винаги има защо, защо да си жив!
© Марина Стоянова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
