Имах
ИМАХ
Аз имах за тебе безкрай от небе,
но ти не поиска да вземеш от нищо
и с глуха самотност в горещи ръце
опитах да паля семейно огнище.
Аз имах в душата любов – огън див,
разпалващ на чувствата страстната клада,
но ти изгаси го със поглед ревнив,
покри го със пепел и скръб, без пощада.
Аз имах за тебе живот и съдба,
но ти не поиска да тръгнеш до мене.
Вървя – бледа сянка без глас и следа –
по друми, от тъжни сълзѝ напоени.
Аз имах..., но вече покрити са с прах
и чувства, и думи, навяващи грях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
