23.07.2008 г., 22:20

Имах всичко

989 0 13

В живота ми дойде безшумно,

премина сляпо покрай мен,

обърна се пленително и като буря

разхвърля всеки спомен прелъстен.

С единствен поглед ме пречупи -

несломимата стена на мойта гордост.

С една целувка жадна счупи

чашата на скритата ми нежност.

Разляха се изпепеляващите чувства -

сама не знаех как да спра.

И разпиляха се на малки части

до вчера все заучените пози и дела.

Огледах се... аз нямах нищо,

нищо, дето исках и мечтах!

Погледнах те и имах всичко,

което тайно търсих и желах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...