Jul 23, 2008, 10:20 PM

Имах всичко

  Poetry » Love
990 0 13

В живота ми дойде безшумно,

премина сляпо покрай мен,

обърна се пленително и като буря

разхвърля всеки спомен прелъстен.

С единствен поглед ме пречупи -

несломимата стена на мойта гордост.

С една целувка жадна счупи

чашата на скритата ми нежност.

Разляха се изпепеляващите чувства -

сама не знаех как да спра.

И разпиляха се на малки части

до вчера все заучените пози и дела.

Огледах се... аз нямах нищо,

нищо, дето исках и мечтах!

Погледнах те и имах всичко,

което тайно търсих и желах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....