Имам джобче за лудост
Нечовешки, човешка е кризата,
ти и аз вече ние не са,
но във лявото джобче на ризата,
още кътам две-три чудеса.
И в очите ти скритo виновното,
като ритнато куче скимти.
Колко да е дословно дословното?
Мъртви думи, две ноти... И ти.
Мъдростта ми ли? Скъпо платената.
И на тебе от нея ще дам.
Имам джобче за лудост − свещената,
зрънце обич, живеещо там.
Ти − глупакът ме учиш, чрез грешките.
Храм от тъжни поуки съм аз.
Ала имам любов и Човешкото...
Малко чудо... До сетния час...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
