Имам нужда...
Слънце, къде си ти?
Извиси се, имам нужда да те видя...
Изгрей, за да прогониш този мрак, който ме обгръща...
Имам нужда да ме погалиш
с нежните си лъчи, за да забравя всички онези дни,
за да останат те веднъж завинаги някъде далеч -
заровени в някое чекмедженце на съзнанието ми...
Имам нужда да ме докоснеш, за да се усмихна...
Да се усмихна и да покажа, че мога,
мога да продължа оттам, откъдето времето сякаш спря,
сякаш замръзна и нищо нямаше значение...
Нищо, освен черното було, което прикриваше
незаздравелите рани... огромната болка... студена самота...
Хайде, изгрей... изгрей, за да забравя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Хаджийска Всички права запазени