Слънце, къде си ти?
Извиси се, имам нужда да те видя...
Изгрей, за да прогониш този мрак, който ме обгръща...
Имам нужда да ме погалиш
с нежните си лъчи, за да забравя всички онези дни,
за да останат те веднъж завинаги някъде далеч -
заровени в някое чекмедженце на съзнанието ми...
Имам нужда да ме докоснеш, за да се усмихна...
Да се усмихна и да покажа, че мога,
мога да продължа оттам, откъдето времето сякаш спря,
сякаш замръзна и нищо нямаше значение...
Нищо, освен черното було, което прикриваше
незаздравелите рани... огромната болка... студена самота...
Хайде, изгрей... изгрей, за да забравя...
© Елена Хаджийска Всички права запазени