Feb 26, 2010, 9:22 PM

Имам нужда...

  Poetry » Other
893 0 0

Слънце, къде си ти?

Извиси се, имам нужда да те видя...

Изгрей, за да прогониш този мрак, който ме обгръща...

Имам нужда да ме погалиш

с нежните си лъчи, за да забравя всички онези дни,

за да останат те веднъж завинаги някъде далеч -

заровени в някое чекмедженце на съзнанието ми...

Имам нужда да ме докоснеш, за да се усмихна...

Да се усмихна и да покажа, че мога,

мога да продължа оттам, откъдето времето сякаш спря,

сякаш замръзна и нищо нямаше значение...

Нищо, освен черното було, което прикриваше

незаздравелите рани... огромната болка... студена самота...

Хайде, изгрей... изгрей, за да забравя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Хаджийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...