Изгаря даже мисълта за тебе.
Миражно те докосвам във съня си,
А думите във погледа ти нежен
Мечтаят ме и сгряват със дъха си.
Нуждая се да чувствам любовта ти.
Убийствено е, когато я прикриваш.
Жигосана, без глас крещи плътта ми,
Докоснеш ли със длан да я обвиеш.
Аз искам в очите ти да се прераждам,
От болката стаена в сивия ми ден.
Ти, който ме обичаш, ти ми трябваш,
Ти, който винаги си бил до мен.
Единствено изгаря мисълта за тебе,
Болезнена във погледа ти нежен.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Поздравления!